Уфолози и конспиратолози от цял свят отново си спомнят за Альошенка, известен също като Кищимското извънземно или Кищимското джудже. Мъничкото телце на тайнствения хуманоид е открито през май 1996 година в село Каолиново, недалече от Кищим, Челябинска област, и след това се загубило при неизяснени обстоятелства.
Притежателка на миниатюрния хуманоид била местната пенсионерка Тамара Просвирина, която в това време се намирала в психиатрична клиника. Просвирина разказала, че през май 1996 година гласове в главата ѝ я повикали на местното гробище. Именно там тя открила малкото същество. Взела го вкъщи, нарекла го Альошенка и се грижела за него като за дете.
Новината, че Просвирина се е сдобила с дете, обиколила селото и някои местни жители твърдят, че също са виждали Альошенка. Но във връзка с изострената шизофрения Просвирина била хоспитализирана в психиатрична лечебница.
Тя се опитала да съобщи, че в дома ѝ е останало детето, което трябва да се храни, но лекарите сметнали думите ѝ за бълнуване на луда. Останалото без помощ същество починало от глад. След смъртта му съседът на Просвирина Владимир Нурдинов взел от дома ѝ телцето, което успяло да се мумифицира.
Милицията се натъкнала на мумията на пришълеца по време на обиск у Нординов, заподозрян в съхраняване на краден електропроводник. Милиционерите предали телцето на местни експерти за изучаване. Какво се е случило впоследствие с него, остава тайна, тъй като то се загубило след изпращане в Москва за по-нататъшно изучаване. Според конспиратолозите тялото е било похитено от спецслужбите, за да скрият неговото съществуване.
Според историите, които обикалят сред уфолозите и конспиратолозите, местните медицински работници са изследвали тялото на Кищимския пришълец и са стигнали до извода, че съществото не било нито човек, нито животно, а по-скоро неизвестна форма на живот.
Но скептиците наричат тази история градска легенда, апелирайки към науката. В московския Институт за обща генетика е проведен анализ на следите, оставени върху тъканта, с която е било загърнато съществото.
Според официалните заявления, направени на 15 април 2004 година, ДНК тестовете са установили, че тялото е принадлежало на човешки плод на възраст от 20 до 25 седмици от женски пол със силни дефекти на развитие. Експертите също така твърдели, че плодът не е могъл да живее самостоятелно повече от няколко часа.
На това твърдение противоречат разказите на местните жители, че поне трима души са виждали детето на Просвирина живо и че то е умряло от глад след нейната хоспитализация. В същото време властите обвиняват жителите във измисляне на фантастични истории за чуждите медии.
Привържениците на извънземния произход на Альошенка смятат, че властите умишлено са организирали изчезването на тялото и години по-късно са предоставили фалшиви резултати от анализ.
Според разказа на местните жители преди изпращането в Москва тялото е изследвано от местните учени начело с експерта по анатомия на болестите д-р Станислав Самошкин и са стигнали до извода, че то не принадлежи на човек.
В доклада на екипа се отбелязва, че черепът на създанието се е състоял само от 4 кости, докато човешкият се състои от шест. В скелета също имало някои други аномалии, които не могат да бъдат обяснени с вродени дефекти на развитието.
Анатомите отбелязват, че общите черти на 20-сантиметровото създание, включително голямата глава и очи, заемащи голяма част от тялото, не принадлежат на човек.
Много изследователи на извънземното отбелязвали шокиращото сходство на Альошенка с така наречените Сиви, които според твърденията са подписали секретно споразумение с правителството на САЩ. Кищимският пришълец имал сходство и с друго мумифицирано тяло на извънземно, открито в пустинята Атакама през 2003 година.
Руският изследовател Владимир Чернобров от организацията за изследване на паранормални явления „Космопоиск“, който видял тялото в Москва преди неговото изчезване, заключил, че то има извънземен произход.
Впоследствие на конференция Чернобров заявил, че според резултатите на предварителния генетичен анализ Кищимският пришълец не се явява човек.
„Генът, открит в ДНК образеца, не съвпада с нито един от гените на човека или човекоподобните маймуни. Нито един от образците, налични в лабораториите, няма сходство с него. Експертите по генетика никога по-рано не са срещали такава дълга ДНК молекула.“
Много от привържениците на извънземния произход на Альошенка смятат, че тялото е било похитено от спецслужбите, за да се избегне по-нататъшния анализ в независими лаборатории, които биха могли да потвърдят неговата принадлежност към чужд свят.
Но има и такива, които смятат, че Альошенка е прибран от своите, както и привърженици на версията, че тялото е било продадено в частна колекция. Всички усилия по търсенето на тялото са претърпели неуспех независимо от обещаната в японско тв шоу награда от 200 000 долара за информация.
След изчезването на телцето плъзнали слухове, че то е било проклето и че причастните към тази история хора умират при тайнствени обстоятелства. Първата му жертва станала Тамара Просвирина, която загинала в катастрофа през 1999 година.
Следват изучавалия тялото учен Марк Милкикер, който се разболял, а след това починал от инфаркт. Циркулират слухове и за тайнствената смърт на изследователя на паранормални явления Владимир Чернобров от „Космопоиск“.
Но според конспиратолозите тези истории са били пуснати от властите с цел сплашване на независимите изследователи, интересуващи се от откриването на изчезналото тяло.
The post Мумията на Кищимското джудже като доказателство за извънземен живот appeared first on Мегавселена.