Разумните извънземни, ако те съществуват, тежат повече от 300 килограма. Това сочи ново изследване, основано на математически модели.

Специалистът по космология Фъргъс Симпсън от университета на Барселона е направил своя извод, изхождайки от идеята, че живите организми на други планети се подчиняват на същите закони за съхранение на енергията, които действат и на Земята.

Смята се, че планетите от земен тип притежават най-добри условия за откриване на живот извън пределите на Слънчевата система. Големите живи същества изискват повече ресурси и изразходват повече енергия и следователно са по-малко разпространени. Ето защо на Земята има повече мравки, отколкото китове или слонове.

Това на свой ред позволило на учения да предположи, че вероятността да срещнем в Вселената по-малко живо същество е по-висока, отколкото шанса да видим голям организъм. По думите му Земята може да се явява пример за една от планетите, заселени с разумни същества с неголеми размери.

За да определи минималния размер на разумната форма на живот, Симпсън използвал математически модел. Той взел под внимание разнообразието от форми на Земята и определил най-вероятния размер на организмите на други планети.

Други изследователи се съгласили с изчисленията на своя колега за средния размер, но отбелязали необходимостта да се отчитат и други фактори, като например гравитационните сили на планетите, способни да повлияят на размера и масата на телата на търсените извънземни.

Изследователят Дънкан Форган от школата по физика и астрономия към университета на Сейнт Андрюс разказва пред изданието Newsweek, че планети със силна гравитация може да станат дом за по-дребни същества, докато малки планети със слаба гравитация подхождат за големи същества.

Сет Шостак от института SETI, който се занимава с търсене на разумен извънземен живот, добавя, че големите същества живеят по-дълго. По думите му високата продължителност на живота е необходима и за изработване на технологии за установяване на контакт с външния свят.

В същото време Шостак посочва недостатъците на изследването. Като модел се използва само нашата планета, а големите същества невинаги биват разумни. Той казва, че на хората е помогнало да станат разумни специфичното устройство на крайниците и вертикалното разположение на тялото, а не неговата маса.

Действително в търсене на разумни форми на живот на други планети Земята не може да бъде разглеждана като явен пример. Всяка променлива, която влияе на числеността или раждаемостта на населението, е възприемчива към грешките на отбора, отбелязва ученият.

Данните от космическия спътник „Кеплер“ показват, че милиарди звезди в Млечния път имат от 1 до 3 планети в обитаемата зона. Апаратът вече е открил около 1000 планети около други звезди в нашата галактика, които претендират да са двойници на Земята, и около 3000 потенциални кандидати за тази роля.

The post Разумните извънземни – по-скоро гиганти, отколкото джуджета? appeared first on Мегавселена.

Според привържениците на палеовизита в древни времена нашата планета активно е посещавана от пришълци.

Те научили земляните да обработват земята и на редица занаяти, дали им знания по медицина и строеж на Слънчевата система.

Напускайки Земята, извънземните оставали след себе си не само полезни знания и редица древни митове и предания, но и съвсем реални следи, например своите космодруми…

Главното космическо летище на пришълците

С лека ръка писателят Ерих фон Деникен назовал като главен древен космодрум на извънземните на нашата планета прочутата пустиня Наска в Перу:

„Близо до съвременния град Наска на пустинната равнина някога се приземявали пришълци от други светове и изградили временен космодрум за своите кораби, състоящ се от две писти. Корабите патрулирали в околностите на Земята. Когато космонавтите изпълнели задачата си, се прибирали на своята планета.“

Според Деникен местните племена дълго чакали връщането на „боговете“, но те така и не се появили. Тогава решили да ги привлекат и започнали да строят нови писти в пустинята. Когато това не дало резултат, индианците изобразили на земната повърхност гигантски насекоми и животни.

Ето по този начин, както смята Деникен, Наска се е сдобила със своите знаменити геоглифи. Разбира се, подобни доводи не се възприемат сериозно нито от археолози, нито от историци, нито дори от много уфолози.

Доводите са, че корабите на пришълците, на стадия на развитие на космическите полети, трябвало да притежават способности за вертикално кацане и излитане, затова не се нуждаели от писти.

Освен това в пясъка на пустинята след дъжд не можело да се кацне. Впрочем защо да се изключва, че в пустинята Наска са се приземявали самолети на хиперборейци или атланти, а може би и на вимани.

Съществува и хипотеза на Джим Удман и Джулиън Нот, според която индианците от Наска може да се издигали във въздуха и че първи в света може да са направили примитивни балони от тънка плътна тъкан, пълнени с топъл въздух.

Прочутата изследователка Мария Райхе, посветила над 40 години от живота си на изучаването на Наска, смятала, че рисунките в пустинята се явяват гигантски древен календар.

В книгата си тя пише: „За древните народи положението на Слънцето и Луната е служило като календар, по който са определяли идването на пролетта и есента, сезонните колебания на водния режим, а следователно и сроковете за засяване и събиране на реколтата.“

Райхе успяла да установи астрономическото значение на много от линиите и изображенията на платото Наска.

Гигантският трилитон на Баалбек

В планините на Ливан, в басейна на Мъртво море, съществува изключително творение – Баалбекската тераса, изградена от исполински плочи с тегло над 1000 тона всяка. Една от тях все още лежи в древната каменоломна.

Какви титани и с какви технически средства са могли да изкачат в планината такива каменни блокове? Дори сега, при цялата техническа мощ на съвременната цивилизация, това е невъзможно.

„За каква цел те са избирали толкова огромни и цели детайли, в сравнение с които блоковете на Хеопсовата пирамида или постаментът на Медния конник изглеждат камъчета?“ – така писателят фантаст А. Казанцев описал навремето поразилата въображението му Баалбекска тераса. Тя се намира в древния Храм на Юпитер, в непосредствена близост до ливанския град Баалбек.

Първото споменаване на Баалбек е открито в асирийски надпис, датиран от 804 г. пр.н.е. Градът е основан от финикийците, именно те се прекланяли пред бог Баал (Ваал) – повелител на слънцето и водата, а светилището на този бог било наречено Баалбек, което означава „градът на Баал“.

Храмът, прославил този град, на мястото на древното светилище е заложен още от Александър Македонски и е завършен от римляните, които го посветили на бог Юпитер.

Той се намирал на платформа, която се издигала над всички останали. Именно в тази платформа, наречена Баалбекска тераса, се намират три огромни камъка, които в древността са наричани трилитон и са смятани за свещени.

В началото на 60-те години на ХХ век съветският математик М. М. Агрест предположил, че тази тераса в древни времена е сътворена от пришълци от Космоса. Според неговата хипотеза тя може да е била или древен космодрум, или своеобразно паметно съоръжение, оставено от извънземните за бъдещите поколения земляни.

Ярък привърженик на тази хипотеза станал и Ерих фон Деникен, който видял в трилитона на Баалбекската тераса оцелял фрагмент от писта на извънземни. Според изследователя трилитонът е много древен, а строителите на храма не са го местили, а само са го използвали при изграждането на платформата.

Трилитонът наистина е поразяващ. Дължината на гигантските монолитни блокове е 19,5 метра, ширината – 4,5 метра, дебелината – 3,75 метра. Теглото на всеки от блоковете е около 750 тона, макар че някои изследователи нерядко споменават и цифри от 2000 тона. Освен трилитона съществува и един огромен блок, останал в каменоломната – неговите размери са 16 x 4 x 2 метра.

Огромните каменни блокове на Баалбек поставят пред учените доста загадки. Как тези монолити, без да бъдат чупени и увреждани, са били добивани в каменоломната, как са преместени на разстояние два километра и идеално напаснати един към друг?

По какъв начин е постигана абсолютно гладката каменна повърхност на десетки квадратни метри, тъй като с ръчни инструменти е невъзможно да се направи това? Тези въпроси все още чакат отговор.

Трябва ли да се свързва появата на тези каменни блокове с пришълци? Такива монолити може да са изрязвани и от представители на цивилизацията на великаните, чието съществуване в далечното минало вече не се оспорва от много изследователи. Едва ли извънземните са се нуждаели от толкова мощна платформа за своите кораби, но такава хипотеза има право на съществуване.

Тайната на летището Юндум

На територията на неголямата африканска страна Гамбия се намира загадъчното летище Юндум. В какво се крие неговата загадка? Главната му и най-скъпа част – пистата – не е строена от никого, тъй като тя винаги си е била там. Пистата се състои от внимателно подбрани монолитни каменни плочи. Местните жители твърдят, че тези плочи се намирали на това място от векове.

При строителството на летището оставало само да се положи асфалт върху плочите, да се нанесе маркировка и се получила великолепна писта с дължина 3600 метра, способна да приема всякакви съвременни самолети независимо от тяхното тегло и габарити. Да отбележим, че в създаването на летище Юндум активно участие взела НАСА.

Американската космическа агенция го избрала като резервно летище за кацане на своите совалки. С помощта на американците на Юндум са разположени необходимите радиоелектронни системи за управление и навигация, а през 1996 г. в употреба влязла и сградата на международно летище, построена по съвместен американско-гамбийски проект.

Любопитно е, че при внушителната дължина на пистата не всичките древни плочи са покрити с асфалт и част от тях може да се видят. Така излиза, че древната писта е била доста по-внушителна от съвременната. Но кой е кацал и излитал от нея? На този въпрос е сложно да се отговори – от наличните публикации става ясно, че изследвания на тази тема не са провеждани от никого. Според руския изследовател Александър Петухов древната писта е на 12 000 години.

Непокритите с асфалт участъци са представени от старателно монтирани плочи с пясъчно-кафяв цвят. Възрастта на плочите не е определена и до днес. Според една публикация повърхността им е шлифована грубо, други твърдят, че шлифовката е близка до идеалната.

Съдейки по снимките, първото е по-близо до истината, но това говори само за древността на плочите, чиято шлифовка може да е повредена от продължителните процеси на обветряне.

Фашисти, извънземни или древни земляни?

Опитите да се обясни наличието на толкова внушителна писта в африканската пустиня са долели до хипотезата, че тя е изградена през 40-те години на ХХ век от нацистите, които по време на Втората световна война изнасяли уран от Черния континент.

Но изобщо не е ясно защо фашистите са строили писта с дължина, която значително превишава всички налични по това време.

За да направят такава писта, немците е трябвало да открият мащабно каменоделно производство, да използват мощни машини и кранове. Но местните дълголетници твърдят, че нищо подобно не е имало тук, а плочите са си били винаги на мястото – при дедите, прадедите, прапрадедите им и т.н.

По такъв начин наличието на тази писта може да се обясни само с предположението за древна земна цивилизация, която я е изградила, или да се свърже с извънземните. Що се отнася за последния вариант, той изглежда най-малко убедителен, тъй като извънземните кораби би трябвало да имат способност да кацат на всяко достатъчно равно място.

От многобройните публикации за летището Юндум може да се направи извод, че не са провеждани никакви изследвания на древните плочи и че те просто се използват и толкоз. Не е изключено служителите на НАСА при строителството на летището все пак да са провели изследвания, но да са засекретили резултатите.

От всички предполагаеми древни космодруми Юндум се явява най-перспективното място за изследвания. Възможно е тук да не са кацали космически кораби и това да е бил не космодрум, а летище, от което са излитали древни самолети, чийто облик е достигнал до нас със златни артефакти от Колумбия.

Откриването на древните карти на Антарктида без ледена покривка, загадъчната плоча, открита в Башкортостан от проф. Александър Чувиров, наречена „Картата на Създателя“ (карта-макет на част от земната повърхност), говорят за това, че при тяхната изработка явно са използвани снимки от въздуха.

Съмнително е, че извънземните по някакъв начин са причастни към изготвянето на картите на внушителната по размер плоча от Башкортостан.

Нейни автори вероятно са били представители на древна земна цивилизация, унищожена в резултат на някой глобален катаклизъм или ядрена война – редица авторитетни изследователи смятат, че извънземните нямат никакво отношение към строителството на така наречените древни космодруми – те са изграждани от земляни.

Възможно е някога нашите много древни предци да са се издигали не само във въздуха, но и да са посещавали дори Луната и Марс. Сега такива предположения все още изглеждат фантастични, но в последно време се натрупват все повече факти в полза на такава хипотеза.

The post Древните космодруми на Земята appeared first on Мегавселена.

Извън пределите на Слънчевата система се намират хиляди планети, така че шансът някои от тях да притежават необходимите условия за живот е доста висок.

Но дори извънземният живот действително да съществува, учените и до днес не знаят как може да изглеждат тези чужди същества.

Наскоро един испански космолог изказа предположение за габаритите на жителите на други космически светове. Той смята, че повечето от тях ще бъдат много големи и може да тежат около 314 килограма.

Фъргъс Симпсън (Fergus Simpson) от Барселонския университет е изложил доводите си в статия в arXiv.org. Изводите му се основават на модели, опиращи се на теоремата на Бейс.

Симпсън започнал своите изчисления с определен брой особи, които може да живеят в някои извънземни цивилизации, и взел средна численост от 50 милиона. Изследователят твърди, че в галактиката съществуват множество цивилизации, но те по-скоро не се явяват гъстонаселени.

Плътността на населението на повечето планети е средна, твърди испанският изследовател, но понякога ще се срещат небесни тела с много голям или – напротив, много малък брой обитатели.

© SETI Institute

За да обясни това, ученият дава за пример разпределението на хората по Земята. Например в Китай плътността на населението е около 140 души на квадратен километър, а в Нова Зеландия – само 16.

Опирайки се на аналогичен аргумент, Симпсън решил, че размерите на планетите, поддържащи извънземен живот, вероятно ще бъдат по-малки, отколкото на Земята. В хода на моделирането той предположил, че размер 50% от земния е долен предел, тъй като планетата е още по-малка, то няма да ѝ е лесно да съхрани атмосфера или вода. Според Симпсън в 95% от случаите обитаемите планети ще имат радиус 1,4 пъти по-малък от земния.

Последната част от анализа на Симпсън е съсредоточена върху размерите на чуждите форми на живот. Става дума за това, че при животните на Земята съществува определено съотношение между размерите на особите и тяхното количество в популацията – колкото по-малко е създанието, толкова повече представители от неговия вид обитават планетата. Например комарите са значително повече от сините китове.

Съотношението между размерите и видовата популация сочи, че средното тегло на извънземното същество ще бъде около 314 килограма – приблизително като на мечка или лос.

Но независимо че предложението на Симпсън е основано на математика, някои изследователи все още смятат, че статистическите предположения може да са неверни. По-конкретно, защото космологът се опирал на закономерности, присъщи на земния живот, а на други планети нещата може да са съвсем различни.

„Едва ли Симпсън е абсолютно точен в своите изводи, по-конкретно в тези, които се отнасят до размерите на извънземните. Най-големите същества обикновено обитават водни среди“, казва Сет Шостак (Seth Shostak), научен сътрудник на института SETI, който се занимава с търсенето на извънземен разум.

„Едва ли голямо животно ще бъде разумно – както е известно, още една от причините, поради които човек е станал по-умен, е необходимостта от търсене на храна. Същество с огромни размери няма да се сблъсква с голямо количество препятствия по своя път към плячката – така че едва ли ще развие необикновен интелект.“

The post Може би са големи колкото мечки. Колко тогава са умни? appeared first on Мегавселена.

Експерт в областта на астрономията твърди, че първият контакт с извънземни същества по-скоро ще бъде осъществен от роботи, а не от хора. Ученият смята също така, че към 2100 година човекът ще може да се пресели на друга планета, пише изданието The Telegraph.

В изказване на фестивала на науката в английския град Челтнъм лорд Мартин Рийс (Lord Martin Rees), професор астроном от Кралската обсерватория в Гринуич, заявил, че в бъдеще вместо от хора Космосът ще се усвоява от роботи. По думите му машините ще търсят извънземен живот, а също ще контактуват с тези, които вероятно търсят нас.

„Смятам за висока вероятността, че в близките няколко столетия машините ще притежават висш интелект. Те ще се занимават с изследвания на Космоса, а не човекът. Машините не са органични, затова ще им е по-лесно да се разпространяват извън пределите на Земята“, обяснил ученият.

„Ако откриете сигнал от SETI [търсене на извънземен разум], то по-вероятно е той да е от машини, а не от органични същества.“

72-годишният астроном добавил, че изкуственият интелект ще стане господстващ на Земята, а до преселването на хората на друга планета остават не чак толкова много години:

„Към края на века някои хора ще живеят далече от Земята. Да им пожелаем успех в генетичното адаптиране на своето потомство. Това ще бъде началото на постчовешката ера, тъй като хората ще започнат да еволюират в нов вид.“

Според оценките на експерта в близките 50 години хората ще съставят подробна карта на всички обекти от Слънчевата система. Безспорно, това няма да мине без помощта на роботи.

The post Първи с извънземни ще се срещнат роботи appeared first on Мегавселена.

Ако съществуват разумни извънземни, то те вероятно вече знаят за нас, смята бившият астронавт Джон Грънсфилд (John Grunsfeld). Той твърди, че представители на извънземни цивилизации може да ни наблюдават отдалече, ориентирайки се по измененията на климата, които протичат на Земята по вина на човека, пише Hi-News.ru.

„Ние оставяме следи в атмосферата, които гарантират нашето откриване на разстояние 20 светлинни години от Земята. Ако някъде там има живот, разумни форми на живот, то те знаят за нас“, казал Грънсфилд на конференцията по астробиология в Чикаго.

Всички се вълнуват от въпроса: сами ли сме във Вселената. Наскоро учените от НАСА заявиха, че човечеството може да открие доказателства за извънземен живот след 20–30 години.

„Знаем къде да търсим, знаем как да търсим и имаме технологии. Не става дума за малки зелени човечета, а за микроби“, казва главният научен сътрудник на НАСА Елън Стофан (Ellen Stofan).

„Въпросът е кога ще се случи това“, добавя колегата ѝ, специалист по хелиофизика, Джефри Нюмарк (Jeffery Newmark).

Изследвания на марсианската атмосфера са показали, че половината от Северното полукълбо на планетата някога е била залята от океани с дълбочина над 1,5 км. Установено е също така, че водата на Марс е съществувала около 1,2 млрд. г. Според учените това е достатъчно за еволюцията на живот.

Наскоро учените откриха свидетелства, че Юпитеровият спътник Ганимед има солен океан между два слоя лед. На Европа (друга луна на Юпитер) и Енцелад (спътник на Сатурн) също са открити подповърхностни океани, които имат контакт с минерали. Според НАСА там може да има всички условия, необходими за развитието на живот в привичния за нас вид.

Интересно е, че на същата конференция миналата година ръководителят на НАСА Чарлс Болдън изказа по-консервативна оценка, като заяви, че извънземният живот ще бъде открит през следващите 20 години, като с голяма вероятност това ще се случи извън пределите на Слънчевата система.

През 2020 година НАСА планира да изпрати поредния изследователски апарат на Марс за търсене на признаци за минал живот, а през 2030 г. – да спусне на повърхността астронавти, които да продължат търсенето на следи от марсианци.

В плановете на американската агенция е и мисия към Европа, която може да стартира още през 2022 година. Учените искат да изяснят годен ли е за живот този спътник.

В същото време научният свят очаква пускането на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), който ще изучава в детайли далечни планети от земен тип. Обсерваторията ще заработи през 2018 година.

The post Извънземни цивилизации знаят къде да ни търсят appeared first on Мегавселена.

Откакто американският бизнесмен Кенет Арнолд заявил, че на 24 юни 1947 година е наблюдавал над Маунт Рейнир в щата Вашингтон неидентифицирани летящи обекти, човечеството няма покой. За втората половина на 1947 г. повече от хиляда души заявили, че са виждали извънземни.

Чудно е, че преди Арнолд броят на твърденията за НЛО се изчислявали на едно-две на година и те идвали от пациенти на съответните заведения. Опити за извънземен контакт са предприемани нееднократно, но чак посланията на Сейгън получили правителствена подкрепа и били признати официално за полезни.

Официално в света се наброяват не повече от десетина уфоложки комисии при правителствата на различните страни. Една от тях – проектът GEPAN при отбранителното министерство на Франция – е била закрита през 1988 година.

На 30 декември 1947 година правителството на САЩ учредява проекта „Знак“ (Project Sign), призван да изучи неидентифицирани аерокосмически явления. Под такива се разбирали не само и не толкова „чинии“, колкото всичко, което ставало над повърхността на Земята и нямало обяснение.

Дори сребристите облаци попадали в полезрението на учените от „Знак“. Проектът бил закрит буквално след година, тъй като не дал резултат – всички съобщения за извънземни се оказвали плод на въображението на гражданите.

ВВС на САЩ неведнъж са създавали комисии по изследване на неидентифицирани аерокосмически явления. Проектът „Синя книга“ (1952−1969) бил най-сериозният. В неговите рамки специални комисии отивали на мястото на предполагаемото наблюдение на НЛО, регистрирали стотици свидетелства, провеждали наблюдения…

Милиони долари били хвърлени напразно. Подобни проекти са създавани във Франция, Великобритания и още редица страни. Днес в света не съществуват официални правителствени организации по търсене на НЛО и осъществяване на извънземен контакт. Възможно е космонавтите да имат инструкции за действия в случай на близки контакти, но те да са засекретени.

Опити за връзка

Човечеството неведнъж се е опитвало да се свърже с извънземни цивилизации. Най-известен е проектът SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence) – организация по търсене на извънземен разум. В SETI влизат видни учени, които не вярват в съществуването на НЛО, но смятат, че някъде в далечните звездни системи може да се зароди разум, неотстъпващ по сила на човешкия.

Професорът от Корнуелския университет Карл Сейгън вероятно е бил най-прочутият „контактьор“. Именно той подтикнал правителството на САЩ за три странни проекта, призвани да съобщят на извънземните същества за човешката цивилизация.

Първото послание били две идентични плочи, прикрепени към корпусите на безпилотните космически апарати „Пионер 10“ (1972) и „Пионер 11“ (1973). Двата апарата са имали за задача на първо място провеждането на изследване на Юпитер и Сатурн. Далечната траектория на техния полет водела извън пределите на Слънчевата система.

Последният контакт с „Пионер 10“ е осъществен на 23 януари 2003 година. Карл Сейгън настоял заедно с двете сонди да се изпратят и плочи от алуминий със златно покритие. На всяка плоча се съдържало послание: положението на Земята спрямо пулсарите, схемата на Слънчевата система, изображение на мъж и жена, и схема на двете основни състояния на водородните атоми.

Другата плоча на Сейгън е Златната плоча на „Вояджър“. На плочка от мед е записано огромно количество музика и песни от различни земни култури, гласове на земни жители, 116 снимки на земни и космически пейзажи, флора и фауна, илюстрации от атласа по анатомия, а също приветствие на президента на САЩ Джими Картър.

Апаратите „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, всеки от които носи на борда си по една такава плоча, са изпратени в Космоса през 1977 г. Връзката с двете сонди се поддържа и до днес, макар че се смята, че „Вояджър 1“ е напуснал хелиосферата.

Търпение, само търпение

Да бъдем честни със себе си: Вселената мълчи и това е странно. От гледна точка на теорията на вероятностите ние не сме сами във Вселената, имаме си хиляди съседи. Но досега с никой от тях не е установен контакт, затова съществуването им е доста съмнително.

Какво следва от това? Заплахата за Земята във вид на нашествие на извънземни агресори (така нареченият контакт от VIII вид) е последната заплаха от Космоса, която следва да се разглежда.

Няма нито едно доказателство за съществуването на извънземни цивилизации и още повече – за агресивно настроение. Остава само мирно да си чакаме контакт, ако той някога се случи.

The post Заплаха или близки контакти от VIII вид appeared first on Мегавселена.

Човечеството се е издало за извънземните с тези изменения в атмосферата, които само си е провокирало. Така вече е провокирало вниманието на извънземните. Тоест, ние отдавна сме осъществили извънземен контакт, смята астронавтът Джон Грънсфелд (John Grunsfeld), който сега заема поста ръководител на научните програми на НАСА. Да видим какво казва той на Конференцията по астробиология в Чикаго.

Те – нас

Според Грънсфелд сред веществата, замърсяващи атмосферата, има такива, източник на които може да бъде само разумна дейност. Други цивилизации са способни да „разгледат“ тези вещества. Голям телескоп позволява те да се засекат в присъствието на атмосферата от разстояние 20 светлинни години.

© Eugenius330

С други думи, ако наши близки съседи са достатъчно развити – малко повече, отколкото нас, – то те отдавна ни знаят.

Земляните издават присъствието си на първо място с „химия“ – например хлорфлуорвъглеводороди (CFC), вещества с изключително изкуствен произход. Те интензивно поглъщат инфрачервените лъчи в спектъра и са различими в атмосферата. Дори концентрацията на CFC да е една част на трилион.

И ние – тях

Да, братя по разум могат да засекат нашите хлорфлуорвъглеводороди. Но и ние можем да открием тяхната „химия“. Точно това предлага да направим Лиза Калтенегер (Lisa Kaltenegger) от Харвардския университет. Макар че за откриването на CFC все още нашите инструменти нямат достатъчно чувствителност. Но тя ще ни стигне, ако изведем апаратурата в Космоса.

Джим Кастинг (Jim Kasting) от Пенсилванския университет смята, че ако разполагаме с флотилия подходящи телескопи на орбита, можем да открием и други неща, от рода на пари от разтворители, очистители и хладилни агенти.

© Eugenius330

С други думи, ние – земляните, и те – извънземните, се издаваме още по светлината, която излъчват милиардите лампи от големите градове. Това, оказва се също, може да се види от разстояние десетки светлинни години.

„Светлината, наблюдавана на междузвездни разстояния, еднозначно свидетелства за технологично развитие на обитателите на планетата“, казва Ян Шнайдер (Jean Schneider), ръководител на група астрономи от Парижката обсерватория. В статия, публикувана в авторитетното издание Astrobiology, учените дружно препоръчват наблюдения.

Астрономите признават, че улавянето на светлина от извънземни ще бъде сложно. Според изчисленията ще са необходими телескопи с обща „управляваща“ площ 1,5 кв. км. Но построяването им далеч не е толкова фантастична задача.

Впрочем

За това, че съществуваме, е известно в пространство с диаметър 240 светлинни години.

Астронавтът Джон Грънсфелд споменава, че сме видими за извънземни на 20 светлинни години, но всъщност слуховете за това, че съществуваме, са се разпространили доста по-далече.

През 1895 година е изобретено радиото. Оттогава изкуствените електрически сигнали летят в пространството – във всичките му посоки със светлинна скорост.

Радиовълни от Земята, разпространяващи се от въвеждането на радиото, са стигнали до повече от 6000 звездни системи. И всеки ден сигналите на човешката цивилизация достигат минимум до една нова система.

Джон Грънсфелд – учен и астронавт.

*Джон Грънсфелд е роден през 1956 г. По образование е физик, завършил е Масачузетския технологичен институт и Чикагския университет.

Занимавал се е с изследвания в областта на рентгеновата и гама-астрономията. Летял е в Космоса 5 пъти от 1995 по 2009 г.

8 пъти е излизал в Открития космос, включително и за ремонт на телескопа „Хъбъл“. От 2010 по 2012 г. е работил като зам.-директор на Научния институт на космическия телескоп.

Комсомолская правда

The post Те – нас, ние – тях appeared first on Мегавселена.

Тиражираният по медии и кино образ на извънземния като малък зелен хуманоид с малко телце и огромна глава по-скоро не съответства на действителността.

Според британски планетолог еволюционните процеси, които са видоизменили населението на нашата планета Земя, са приложими за цялата Вселена. А това значи, че изборът на външен облик за живите организми е много ограничен. Което на свой ред може да означава, че извънземните приличат на хората.

Проф. Саймън Морис от Кеймбриджкия университет смята, че човекоподобни извънземни със сигурност са се появили в процеса на еволюция на някои планети, открити от астрономите и имащи сходство със Земята, пише The Independent.

В новата си книга „Руните на еволюцията“ Морис разсъждава за конвергентна еволюция, когато различни живи организми, попадайки в определени условия,

придобиват еднакъв вид

Например делфините като бозайници и акулите като риби.

„Въпросът е в това да се опитаме да обърнем вниманието на читателя, естествено, много леко и ненатрапчиво, към осъзнаването на този факт: редица важни от наша гледна точка неща, като например сложен образ на мислене, обем на мозъка, наличие на интелект – също са конвергентни. Затова принципно на други планети, подобни на Земята, устройството може да прилича на нашето“, подчертава Морис.

Според него конвергенция, или паралелна еволюция, може да протича не само на нашата планета, но и в Космоса. По такъв начин населението на Земята и населението на която и да е друга планета са се развивали независимо едно от друго, но

по идентичен сценарий

Земята и околната ѝ среда, точно както и други аналогични светове, са създавали практически идентични проблеми и са предлагали сходни начини за тяхното решаване. В резултат човечеството трябва да има много общо със своите разумни съседи във Вселената.

„Безспорно това не означава, че всяко небесно тяло, напомнящо земята, е населено с хуманоиди. Но ако си зададете за цел да отгледате красиво и сложно растение, в резултат със сигурност ще се получи цвете. Ако възнамерявате да създадете свят, то пред вас ще се разкрият само няколко начини да сторите това“, пояснява той.

„Проблемът е много остър: ние, изглежда, не би трябвало да сме сами, но всичко свидетелства само за обратното.

Възможно е извънземните да се крият

както предполага Артър Кларк, или както ехидно отбелязва Стивън Бакстър, да живеем във виртуален свят. Не знам това. Но смея да предполагам, че ние едва сме започнали от нулата да изучаваме тази реалност“, резюмира Морис и добавя, че новата му книга има за цел да събуди интереса и любопитството на читателите.

Впрочем да припомним, че Бойд Бушман, бивш научен сътрудник на аерокосмическата корпорация Lockheed Martin, малко преди смъртта си заяви за съществуването на извънземни. Признанието на възрастния американски учен беше качено в YouTube чак след неговата кончина. На видеото Бушман уверява, че лично е виждал

гости от далечни светове

и разказва за строежа на тяхното тяло. Например той споделя, че извънземните вместо гръбначен стълб имат три хрущяла, променлив брой на ребрата, на ръст са около 1,2–1,3 метра и живеят над 200 години. Те умеят да четат мисли и да общуват телепатично със земляните.

В същото време учените откриват в космическото пространство все по-голямо количество екзопланети, на които може да съществува живот. През 2015 година техният брой надвиши 1500.

The post Учен: Те не са зелени човечета, а приличат на хората! appeared first on Мегавселена.

Повечето хора, които следят отблизо НАСА, знаят, че това е военно-индустриална институция, но скорошни изказвания, че „има индикации за извънземен живот“, изглеждат като надпревара за вниманието на хората, преди да се състои пълното разкриване на истината.

Главният учен на НАСА Елън Стофън (Ellen Stofan) казва:

„Мисля, че в близкото десетилетие ще видим сериозни признаци на живот извън Земята… Мисля, че ще имаме неоспоримо доказателство до 20-30 години. На прага сме на открития, за които хората мислят от хилядолетие. Още докато ние сме живи, ще разберем, че съществува живот и другаде в Слънчевата система. Ще разберем също и какво значение има това за живота на Земята.

Всъщност това, което ще разберем, е, че „тайното“ правителство е криело този факт от години. Уилям Купър опитал да разкрие тайните на НАСА и да ги покаже на обществото, но бил убит. Неговата смърт, както и тези на много други, опитали се да да разкрият истината, няма да е напразно.

Ще разберем, че освен извънземни, които посещават планетата ни и правят експерименти с ДНК-то ни, съществуват и хуманоидни раси, които са на повече от 10 милиона години.

Също ще научим, че химическите самолетни линии и ГМО са едни от „най-нежните“ методи човечеството да бъде контролирано и да бъде държано в неведение чрез изкуствено оглупяване. Според някои теории президентът Хари Труман е подписал договор с извънземни, който е гласял, че американците може да извършват сложни експерименти благодарение на информация, добита от извънземните, в замяна на затваряне на очите за отвличания на хора.

Ще научим, че не сме безпомощни, както сме програмирани да вярваме. Всъщност ние сме рядко срещана хуманоидна раса, която притежава голям набор от емоции и изобретателни умения. Ще научим, че умът и емоциите ни могат да разпалят хаос на планетата ни, но също и могат да го потушат чрез мир и сътрудничество, стига да се грижим за другите, както се грижим за самите себе си.

Ще научим, че възвишаването ни като безкрайно мирни същества е възможно. То е описано и в много книги, които са били забранявани, както се забранява и информацията за извънземни.

Статията е дело на Кристина Сарич (Christina Sarich) и е публикувана в The Mind Unleashed.

The post НАСА говори за извънземни. Гответе се за разкрития appeared first on Мегавселена.

В най-новия и сложен житен кръг – направен на 23 юни близо до летището в Торино – се чете в бинарен код „timeo ET farentes” (латински), което означава „страхувайте се от извънземни, носещи подаръци“.(Преводът е спекулативен, защото „et” означава съюза „и“. Тогава става „страхувайте се и от подаръци“.)

Всички сме виждали житни кръгове и сме чували различни теории за тях – че се появяват естествено, че са дело на шегаджии и най-правдоподобната – че са дело на извънземни, които маркират земните координати за бъдещо нашествие и колонизация, или пък просто мирно посещение. Но най-новият житен кръг наистина печели наградата за креативност.

Странната фигура се е появила за една нощ и удивява местни и експерти. Ако това е дело на работещи на лунна светлина шегаджии, то е трябвало поне 15 души да работят съвместно – и то доста бързо. Това са 15 души, които работят толкова за една шега и даже не споделят с никой друг…

Възможно е да има връзка между новия житен кръг и този от 2011 г., чието съобщение в бинарен код е „EA Enki” –шумерският бог Енки. Възможно ли е всички тези съобщения да идват от известните анунаки?

Статията е публикувана в Before it’s news. Източник на снимките UFO the truth is out there.

The post Страхувайте се от извънземни, носещи подаръци? appeared first on Мегавселена.

През 60-те и 70-те години на миналия век човечеството направило първите опити за покоряване на Луната.

По повърхността на нашия спътник скитал „съветски лунен трактор“, а американските астронавти оцапали с лунен прах космическите си обувки.

След това и СССР, и САЩ внезапно загубили интерес към Луната и замразили всичките си програми, като обяснили, че това е прекалено скъпо удоволствие.

Какво е попречило впрочем на други държави да се обединят и да създадат съвместен лунен проект от типа на „Союз“–„Аполо“? И защо сега се разработват програми по усвояване на далечния Марс, които са значително по-скъпи, а най-близкото до нас небесно тяло както преди е извън вниманието на космическите агенции?

С други думи, кой не пуска земляните на Луната? По този въпрос съществуват множество версии, но адекватни официални обяснения няма.

Космическата опера „Аполо 11“

На 20 юли 1969 година с космическия кораб „Аполо 11“ на лунната повърхност стъпват астронавтите Нил Армстронг и Едуин Олдрин. Записът на техния разговор с центъра за управление в Хюстън впоследствие е предаден на журналистите от бившия директор на НАСА Кристофър Крафт.

Астронавтите Армстронг и Олдрин предали от Луната:

− Това са гигантски неща… Не, не, не… Това не е оптична илюзия. В това няма съмнение!

От Земята попитали:

− Какво? Какво, по дяволите се случва там? Какво се е случило?

− Казвам, че тук има други космически кораби. Стоят в линия от другата страна на кратера.

− Можете ли да снимате нещо?

− Нямам филм подръка. Три изстрела от „чиниите“, или както там се наричат тези неща, съсипаха лентата.

− Възстановете контрол! Те са пред вас? Чуват ли се някакви шумове от НЛО?

− Те са кацнали тук. Те са тук и ни наблюдават!

Олдрин позира на Армстронг.

В последните години все по-интензивно се върти въпросът: били ли са изобщо американските астронавти на Луната? Говори се, че тяхното кацане на земния спътник е „космическа опера“, заснета в студиите на Холивуд. А НАСА започнала да говори за тайнствени „изчезвания“ ту на негативите, ту на лентите, а след това – и на целия репортаж, фиксирал първото в историята на човечеството стъпване на хора на Луната.

Лунните градове

Има немалко документални свидетелства за необичайни явления, наблюдавани близо до и на самата Луна. Например в летопис от 1064 година се говори за много ярка звезда, появила се около Луната няколко дни след като тя се отделила от Слънцето. На 3 май 1715 г., докато наблюдавал слънчево затъмнение в Париж, астрономът Е. Лувил забелязал на западния край на Луната някакви изблици, които били „много краткотрайни и се появявали ту на едно, ту на друго място…“

Може да се предположи, че а фона на земния спътник са наблюдавани метеори, които са изгаряли в земната атмосфера, ако същите изблици в един и същи район на Луната не били фиксирани и от Халей, който ги наблюдавал на Британските острови.

През 1866 година астрономите видели как един от най-големите лунни кратери внезапно променил своя вид. През 1874 г. чешкият астроном Шафарик известно време наблюдавал движението на светещ предмет по лунния диск, а след това обектът на наблюдение отлетял в космическото пространство.

Година след това астрономът Йероним Шретер видял светещ обект на Луната, който се движел по права линия от Морето на дъждовете в северна посока, а след това на юг се появил и втори светещ обект. Скоростта на тяхното движение спрямо повърхността била 110 км в час. Бившият служител на НАСА Ричард Хоугланд направил през 2007 година сензационно заявление, че е успял да получи снимки, направени по време на полетите над повърхността на Луната на космическите апарати „Аполо 10″ и „Аполо 16″. На тези снимки се виждал град под прозрачен купол, намиращ се в района на Морето на кризите, на видимата от Земята страна на лунната повърхност.

На тях може да се различат разнообразни строежи във вид на кули, мостове и стълби, отиващи към дъното на кратера. На някои места прозрачният купол бил повреден.

През 1979 г. американските инженери Лестър Хюз и Вито Сакери открили в библиотеката на хюстънския отдел на НАСА много интересни снимки на лунната повърхност. На тях имало изображение на град с различни постройки, механизми и нещо, напомнящо тръбопроводни системи. Там имало и пирамиди, много подобни на древноегипетските.

Освен града на снимките имало летателни апарати, намиращи се на стартови площадки или летящи над града. Инженерите съобщили в пресата за всичко видяно.

Космическият кораб на име Луна

Кой и кога е построил тези градове? И изобщо какво представлява Луната? Тук има много версии. Една от тях твърди, че Луната се явява база на пришълци, където те добиват полезни изкопаеми. Пиковете на активност на тайнствените явления на нашия спътник настъпват в моментите, когато пристига поредната партия космически кораби за транспортиране на суровините.

В същото време започва активиране на НЛО на Земята. Привържениците на тази хипотеза смятат, че това е свързано с пристигането на нови изследователи на нашата планета.

Други изследователи смятат, че Луната се явява огромна изследователска космическа база на извънземни, освен това е с изкуствен произход. Изследванията на лунните породи позволявали да се предположи, че Луната е по-стара от Земята и от цялата Слънчева система.

Докато достоверната възраст на Земята е 4,5 млрд. години, възрастта на някои лунни породи се определят на 5,3 млрд. години. Възрастта на праха, покриващ тези породи, се оказала дори по-голяма – около 7,3 млрд. години. Възможно е това да е гигантска космическа станция, пътешестваща в космическото пространство, по някакви причини изляза от строя и намерила пристанище до нашата планета, като станала неин спътник.

Не е изключено тя да е доведена до Земята специално за да води контрол над нейните обитатели. За това говорело парадоксалната точност на орбитата. Координатите на орбитата на спътника спрямо Земята, скоростта на въртене и самата траектория не изглеждат случайни. Именно благодарение на това странно съчетание на величини – разстоянието от Земята до Луната, разположението на нейната орбита и нейния радиус – може да възникне явлението, наречено пълно слънчево затъмнение, когато неголямата по размери Луна изцяло покрива огромното Слънце. Може ли всичко това да е просто съвпадение?

Има мнение, че още преди 10–11 хиляди години Земята нямала спътник. Ако се вярва на символични изображения, открити на стена във вътрешния двор на Каласасая близо до гр. Тиауанако в Боливия, известно е и времето на навлизането на Луната на околоземна орбита. Това се е случило преди приблизително 11 500 – 13 000 години.

Възможно е и това, че всички механизми и летателни апарати, които са били заснети, да са автомати, работещи в автономен режим, а техните стопани отдавна да са напуснали станцията.

В полза на версията за изкуствен произход на Луната говорела нейната плътност – 3,34 грама на кубически сантиметър (за сравнение – плътността на нашата планета е 5,52 г на куб. см).

Това навеждало редица учени на мисълта, че Луната отвътре е куха, което не може да е характерно за природен спътник. През 1969 година екипажът на кораба „Аполо 12“ хвърлил модул на повърхността на спътника, който със своя удар провокирал лунно земетресение.

Шумът можел да се улови на 40 мили от мястото на самия удар. Още три часа звънът се разпространявал по цялото небесно тяло. Експериментът бил повторен от екипажа на „Аполо 13“. Като увеличили силата на удара, астронавтите станали свидетели на продължителната вибрация на Луната – ефектът продължил 3 часа и 20 минути в радиус от 40 километра.

Обработвайки информацията, учените заключили, че лунното ядро или има много малка маса, или изобщо отсъства. Установено било също, че в дълбините на спътника се намира метална черупка с дебелина 70 километра. Компютърен анализ показал, че тя се състои от желязо, никел, берилий, волфрам и други вещества. Тази черупка можело да се образува само по изкуствен начин.

Много загадки таи Луната. Разгадаването им може да стане само в резултат на дългогодишни системни изследвания. А дали земляните ще бъда допуснати да ги направят?

Тайны ХХ века

The post Луната – секретна база на пришълци? appeared first on Мегавселена.

Мисията Аполо 20 се свързва с много противоречия, както и със странни неща, случващи се на тъмната страна на Луната.

През 1972 година НАСА прекратява програмата Аполо. Официалното обяснение е свиване на бюджета заради нужда от пари в други сфери. Но мнозина не са убедени, че това е истинската причина.

Според доста конспиративни теории тайните мисии Аполо 18 и 19 са открили доказателства за извънземно присъствие на Луната, но мисията Аполо 19 завършила с катастрофа. Въпреки редица проблеми участниците в мисията Аполо 20 са успели да донесат извънземни технологии от Луната, както и тялото на жена хуманоид, намираща се в летаргия.

През 2007 човек на име Уилям Рътледж (William Rutledge), който твърди, че е един от участниците в Аполо 20, качва няколко клипа в интернет, на които се виждат отдавна изоставени структури на Луната, както и „момиче“, което явно е било извънземно. Италиански изследовател на име Лука Скантамбурло (Luca Scantamburlo) успява да се свърже с Рътледж и да му зададе няколко въпроса.

Ето какво казва Рътледж за влизането си в програмата:

„Не ме наеха от НАСА, а от Военновъздушните сили. Работех по разузнаването на руски военни технологии. Изучавах проектите N1, AJAX и МиГ-25 (Foxbat). Имах умения в използването на компютърна навигация и бях доброволец в проекта MOL-Gemini. Избраха ме за Аполо 20, защото бях един от малкото, които не вярват в Бог – това беше критерий през 1976. Не беше важен статутът на астронавта, а това дали вярва в Бог, или не.“

Според Рътледж Аполо 20 е изстрелян през 1976 година и бил съвместна работа на Русия и САЩ.

„Не знам как, но руснаците знаеха, че от далечната страна на Луната има космически кораб. Те ни дадоха карти на района. Водещ на програмата беше професор Валентин Алексеев, който по-късно стана президент на Уралската академия на науките. Алексей Леонов – руският космонавт – беше избран заради популярността си в Комунистическата партия.“

© locklip.com

След като кацнали успешно на Луната, космонавтите се запътили към местност, близка до кратера Циолковски. Искали да изследват огромен обект, забелязан от Аполо 15. Учудването било голямо, защото открили огромен извънземен космически кораб – дължината му била около 2,5 мили. Недалеч от кораба имало по-малка структура, която изглеждала като град.

© locklip.com

„На Земята го нарекоха „Лунният град“, а в комуникациите се казваше Станция 1, но изглеждаше по-скоро като космическо бунище, пълно с метални отпадъци. Само една сграда изглеждаше наред. Нарекохме я Катедралата. Взехме парчета метал и различни части, по които имаше надписи. Градът изглеждаше толкова стар, колкото космическия кораб.“

„Влязохме в огромния кораб. Заключенията ни бяха, че това е кораб майка, много стар – поне на милиард години. Имаше доста следи от биологичен живот – останки от растителност в специално отделение, триъгълни камъни, които „сълзяха“ жълта течност и, разбира се, извънземни същества.

Намерихме останки от малки тела (големи около 10 см), които са живели и умрели в мрежа от стъклени тръби, която минава по целия кораб. Но най-голямото откритие бяха двете хуманоидни тела – едното изглеждаше наред.“

Хуманоидът е наречен Мона Лиза, а Рътледж казва, че тя е била в състояние на летаргия – нито жива, нито мъртва. Била е отнесена на лунния модул за инспекция.

„Мона Лиза? Не помня кой я нарече така – аз или Леонов. Хуманоид, женски пол, 165 сантиметра. Притежаваше полови органи, коса и пръсти (шест на брой). Била е пилот, защото открихме устройства, прикрепени за очите и пръстите ѝ. Не носеше дрехи. Трябваше да изрежем два кабела, влизащи в носа ѝ. Леонов премахна устройството, прикрепено за очите ѝ.“

„Устата ѝ започна да секретира, но кръвта и биологичната течност замръзнаха веднага. Косата ѝ беше в неочаквано добро състояние, а кожата ѝ беше покрита с нещо прозрачно и много тънко. Така казахме и на наземния контрол – не изглежда нито жива, нито мъртва. Не бяхме доктори, но Леонов измисли тест – пригодихме екипировката си за нея и телеметрията показа, че тя е жива.“

На мястото е открито още едно извънземно, но то вече е било мъртво от доста време.

„Открихме второ тяло – не ставаше за нищо и взехме само главата му. Цветът на кожата беше синьо-сивкав. Имаше нещо странно над очите и носеше лента на главата, но на нея нямаше надпис.“

Единственото, което Рътледж казва за Мона Лиза след връщането на Земята, е: „Тя е на Земята и е жива.“

На въпроса, дали се страхува, той отговаря:

„Не могат да направят нищо. Ако ме убият или съдят, то това си е признание. Могат само да ме дискредитират.“

Уилям Рътледж е на 78 години и вече не се страхува да разкрие тайни от мисиите на НАСА. Също така той смята, че НАСА не притежава правото да крие такива неща от останалата част от света. Дали историята му е истина, остава да прецените вие.

Locklip

The post Извънземната Мона Лиза, открита на Луната от Аполо 20 appeared first on Мегавселена.

Изследователи са потвърдили достоверността на поразителните праисторически пещерни изображения, открити в Индия. На рисунките, които се оценяват от специалистите на около 10 000 години, ясно се виждат няколко фигури на неземни същества и обекти във формата на дискове.

Департаментът по археология на индийския щат Чатисгарх се обърнала за помощ към различни институции, за да определят природата на тези изображения. Експертите били поразени от сходството между изобразените фигури и обекти с извънземните и летящите чинии, които често виждаме в научнофантастичните филми. Според един от индийските експерти това изглежда, сякаш „древните хора преди 10 000 години са изобразявали своите впечатления, като са се нагледали на фантастични филми“.

Възможно ли е преди 10 000 години да са изобразявали това, което са виждали в действителност? В полза на тази версия говори това, че тези рисунки приличат на други пещерни изображения, открити в различни части по света. Скалните рисунки в Чатисгарх не са единствени по рода си, те са доста типични за няколко древни култури. Според местния археолог Дж. Р. Бхагат това всъщност може да означава, че хората от незапомнени времена са ставали свидетели на визита на Земята от гости от други планети, което са запечатали на стените в своите пещери. Необходими са още проучвания, за да се разбере напълно характера на изображенията, за което индийският отдел нямал експерти.

Мистериозно, има няколко вярвания сред местните жители в околните села. Докато някои се прекланяли пред рисунките, други разказвали истории, които са чували от бащите си. Те говорели за „хора рохела“ (rohela people) – ниски същества, спускащи се от небето с летящи обекти с кръгла форма. Те вземали по един или двама местни жители, които никога повече никога не се връщали. „Рисунките са изпълнени в естествени цветове, които почти не са избледнели, въпреки годините. Странните фигури държат в ръцете си нещо, което прилича на оръжие, и са лишени от ясни черти – на главите им няма нито носове, нито уста. На някои рисунки съществата са облечени в космически скафандри. Не можем да изключим наличието на въображение на праисторическия човек, но вероятността авторите на рисунките да са си измислили тези образи, е много малка“, казват археолозите.

Ancient Code

The post 10 000-годишните пещерни рисунки на НЛО в Индия appeared first on Мегавселена.

За търсенето на братя по разум се заделят такива средства, че просто вече нямат право да се крият!

Руският милиардер Юрий Милнер наскоро обяви, че в близките 10 години се готви да похарчи 100 милиона долара за търсенето на извънземни цивилизации. Стартът на проекта е предвиден за януари 2016 г.

Същината на метода е с помощта на най-мощните радиотелескопи, обединени в огромна компютърна мрежа, да се сканира постоянно небесното пространство в надеждата да се улови в ефира послание от обитателите на други планети.

Идеята не е нова. Учените се занимават с подобно търсене вече повече от половин век. Международният проект SETI (от англ. Search for Extraterrestrial Intelligence – „Търсене на извънземен разумен живот“) действа от 1959 година. Няколко големи обсерватории улавят радиосигнали от различни участъци в небето, а астрономите и просто ентусиасти по цял свят се опитват да открият в тях нещо, което да се откроява от фоновия шум на Вселената.

Резултатите, да си кажем направо, не впечатляват – доста повече послания сме изпратили в Космоса, отколкото да сме получили оттам.

Авторите на новия проект твърдят, че съвременните технологии са на тяхна страна – те са извършили огромен скок и сега компютрите са се научили да обработват данните доста по-бързо.

„За един ден ще получаваме такова количество информация, колкото предишните изследователи са получавали за една година. Данните ще се съхраняват в открит достъп, за тяхната обработка ще създадем специален сайт. Отворен ще бъде и софтуерът. Така че всеки ще може да разшифрова първия сигнал от извънземни цивилизации.“

„В последно време са открити много екзопланети (планети извън пределите на Слънчевата система; установени са почти 2000, но теоретично става дума за милиарди) и сред тях има подобни на Земята – пояснява Лев Гиндилис, радиоастроном от Държавния астрономически институт „Щернберг“ към МГУ. – Трябва да насочим радиотелескопите към тях и да търсим сигнали, идващи оттам. Вярвам, че такъв сигнал ще бъде открит.“

Контакт вече има!

„Изобщо предварителен контакт с нас вече е установяван, и то в Русия – твърдят Юрий Григориев и Анна Ажажа, изследователи на уфоложката информация. – Имаме редица разшифровани данни, подкрепени от логика и научни методи.

Кой е решил, че съобщение от извънземни трябва да дойде точно по канала за радиовръзка? Те се проявяват и по други начини – например с кръговете по нивите, появата на НЛО на места, където със сигурност ще ги забележат.

Всичко това също е техен „език“, всичко това се съпровожда с подсказвания, развърляни из местностите – в названията на населените места, улици, близки обекти. Необходим е алгоритъм за разшифроване на тези послания. И ние сме го разработили. Само че на никой в държавата не ме у е до това.“

По-конкретно Григориев и Ажажа са убедени, че космическите катастрофи от последно време (на руския товарен кораб „Прогрес“ и на американската ракета „Фалкон 9“) също са дело на извънземните.

На видеозаписите от катастрофите техни обекти се виждали в непосредствена близост до ракетата и апарата. Уфолозите смятат, че представителите на извънземния разум се проявяват по такъв начин, че да дадат да се разбере: спешно им е необходим официален контакт с човечеството.

Освен това човечеството само е заинтересувано от такъв, тъй като става дума за наближаваща заплаха от Космоса. Съдейки по всичко – астероидна.

„В различни послания, които сме успели да разшифроваме, се чете информация за камъни от Космоса – казват уфолозите. – Тоест те ни предупреждават да наближаваща катастрофа, свързана с падането на астероид. А ние упорстваме – не искаме да знаем нищо. Падането на Челябинския метеорит също беше по техен сценарий. И какво, някой да е направил изводи?

Ясно е едно. Ако в близките години най-после се срещнем с братя по разум, този контакт няма да е лесен.

The post Извънземни навсякъде. Готови са да повярват дори учените appeared first on Мегавселена.

Според Едгар Мичъл – шестия човек, стъпил на Луната – извънземни са дошли на Земята в началото на Студената война в опит да предотвратят ядрена война между САЩ и Съветския съюз.

Едгар Мичъл е астронавт от НАСА, летял на Аполо 14 през 1971 година. Той смята, че извънземните са имали миротворчески намерения и са посетили доста ракетни бази в САЩ, включително и полигона Уайт Сандс в пустинята Ню Мексико, където през 1945 година е задействана първата ядрена бомба.

„Уайт Сандс е полигон за атомни оръжия и затова извънземните се интересуваха от него“, казва бившият астронавт пред Mirror Online. „Искаха да знаят повече за боеспособността ни.“

Мичъл добавя, че извънземните са искали да ни предпазят от предполагаема война и мирът е бил единствената им цел. Бившият астронавт казва също, че има и други държавни служители, които подкрепят твърденията му.

„Говорил съм си с доста служители на ВВС, които работеха на тези силози през Студената война. Те ми казваха, че често са били посещавани от извънземни, които изкарвали ракетите им от строя. Други служители от тихоокеанското крайбрежие ми казваха, че ракетите им били поразявани от извънземни летателни апарати.“

Едгар Мичъл. Ras67/Wikimedia Commons

Според Мичъл, американското правителство е покривало такива случаи, защото се е страхувало, че извънземните технологии може да попаднат в ръцете на Съветския съюз.

„Беше най-добре да излъжат и да скрият откритията. Поставиха етикет „над топ секретно“ и просто продължиха изследванията, като така спуснаха голяма завеса между правителството и обществеността“, добавя той.

От НАСА отричат, като пускат изявление през 2008, в което пише:

„НАСА не следи за НЛО. НАСА не е намесена по никакъв начин в прикриването на извънземен живот на тази, или на която и да било друга планета във вселената… Доктор Мичъл е велик американец, но не споделяме вижданията му по този въпрос.“

През 2004 година Мичъл казва, че има много малка тайна група, която изучава извънземни тела и че тази група е спряла да уведомява президентите след Джон Кенеди. Бившият астронавт твърди също, че американците са се облагодетелствали и с технологии от извънземните. Това били „звукови инженерни тайни“.

Before it’s news

The post Извънземни предотвратили ядрена война на Земята appeared first on Мегавселена.

Един от най-интригуващите древни текстове – папирусът Тули – се явява хроника на една от най-ранните срещи с извънземни. Историята на папируса също е много интересна.

През 1933 година Алберто Тули (Alberto Tulli), по това време директор на египтоложкия отдел във Ватиканския музей, открива уникален папирус в антикварен магазин в Кайро. Цената му била доста висока, дори и за Ватикана,  и затова Тули копирал съдържанието на папируса.

По-късно египтологът се върнал в антикварния магазин, но папирусът вече бил купен. Две десетилетия по-късно италианският египтолог Борис Барати обявява, че е открил оригинала.

Папируса Тули. locklip.com

Въпреки че текстът бил непълен, картината, която описва, е доста ясна:

„През година 22, третия месец от зимата, шестия час от деня […] сред писарите от Къщата на Живота беше видян странен огнен диск, идващ от небето. Нямаше глава. Дъхът от устата му имаше лоша миризма.

Тялото му беше дълго един прът (около 50 метра) и широко един прът. Нямаше глас. Отиде към къщата на Негово величество. Сърцата им се объркаха и те паднаха по лице. Отидоха при краля, за да му съобщят. Негово величество участваше във всички тези процеси.

Минаха няколко дни и те ставаха все повече в небето. Те блестяха повече от яркостта на слънцето и се простираха до четирите колони на небесата […] Силна бе позицията на огнените дискове.

Армията на краля гледаше към дисковете. Беше след вечерното ядене, когато дисковете се издигнаха още по-високо в небето на юг. Риби и други твари валяха от небето – чудо, което не беше виждано от началото на държавата.

Негово величество нареди тамян, за да се усмири сърцето на Амон Ра, бога на Двете земи. Беше наредено това събитие да се запише за Негово величество и да бъде запомнено завинаги.“

Фараонът, за когото става въпрос, е Тутмос III. Събитието е от първите години на управлението му – някъде около 1480 г. пр.Хр.

Описаното НЛО е с формата на диск „без глава“. Вероятно метален, защото е споменато искрящо отражение. Космическият кораб не е издавал звуци, но е изпускал токсични газове. Няколко дни след като скаутът е „обходил“ района, идва цялата армада.

Напускането на корабите е белязано от странно събитие – „риби и други твари валяха от небето“. Възможно е корабите да са използвали вода от река Нил и да са изхвърлили ненужните остатъци.

В папируса не се споменава дали е имало контакт между посетителите и фараона, но интересното е, че това посещение се случва в период, който се характеризира с големи постижения на Египетската империя.

В момента никой не знае къде се намира оригиналният папирус. Изследователят Самюел Розенберг (Samuel Rosenberg) писал до Ватиканския музей с искане да изследва древния текст. Оттам му отговорили: „Папирус Тули не е собственост на Ватиканския музей. Няма го и не може да бъде проследен.“

Locklip

The post Изгубен папирус разказва за среща с извънземни appeared first on Мегавселена.

В последно време се говори доста за откриването на извънземен живот. Учени се надяват, че няма да е само живот, а ще е и интелигентен. Но ако приемем, че всичко, което ни казват, е истина и извънземните вече не са на Земята и не контактуват с определени хора, то нека помислим за причините, поради които не биха искали да дойдат.

Езикът

На Земята се говорят доста различни езици, като някои звучат просто като мърморене. Дори и уж световният английски език се говори правилно на доста малко места. Във всички езици има думи, които означават повече от едно нещо, а за разбирането на някои фрази и словосъчетания е нужно човек да е живял на даденото място.

На практика, ако случайно се срещнат аржентинец и руснак, които знаят само майчините си езици, то те не биха могли да се разберат вербално по никакъв начин. Представете си да сте извънземно, което за първи път посещава Земята. Какъв е шансът да бъде установен смислен контакт?

Да не говорим, че като човечество лъжем, заобикаляме истината, използваме жестове (дори те означават различни неща в различните краища на света), използваме снизхождение в думите си, ласкателстваме излишно и като цяло използваме доста средства, които нарушават коректната комуникация. Човешкият език би бил много лошо средство за контактуване с извънземни цивилизации.

Примитивни сме

По скалата на Кардашев даже не сме и примитивна цивилизация. Според доктор Мичио Каку не сме дори цивилизация тип 1. Помислете за радио и телевизионните вълни, които пращаме към Вселената от години. Представете си извънземна цивилизация, която прихваща всичката пошлост, неграмотност и безсмислици, които се бълват от телевизионните ни канали и радиопредавания.

Какво биха си помислили? Ако извънземните нямат специална мисия да ни спасят от собствената ни глупост, то те не биха имали никаква причина да ни посещават. А може би не биха искали и да пречат на „начина” ни на развитие.

Ние сме дом на насилие

Ако си представите, че сте неутрален наблюдател на нашата планета и респективно на обществото, какво бихте си помислили за нрава ни? През колко войни сме преминали? Не можем да ги изброим.

Дори не се опитваме да се скрием. Ако съществува интелигентна цивилизация, способна да прехваща сигнали от Космоса, то тя със сигурност е засякла атомните бомби над Япония. Дори и да не ги е наблюдавала директно, всяка атомна бомба оставя електромагнитен подпис, който се движи свободно из Вселената и чака да бъде разпознат. Р

азвита извънземна цивилизация би трябвало да е способна дори да отчете наличието на стотиците ядрени бойни глави, които са складирани от „земните лидери”.

Сигурно сме отровни за тях

Това, че човешките същества разчитат на кислород, азот и други градивни елементи, не означава, че те не са токсични за обитатели на други планети. Не всички планети са еднакви, а организми, които са се развили в други условия и чрез други ресурси, най-вероятно ще намират нашата планета за отровна.

Истината е, че единственият официален пример за живот, който имаме, е този на нашата планета. Само това! Нямаме представа при какви условия е възможно да се зароди живот, нямаме представа и при какви не е.

Слаби методи за комуникация

От години се опитваме да установим контакт с извънземни цивилизации. Тъжното е, че единственият метод, който използваме, е радиовълни. Ами ако извънземните не са толкова примитивни и въобще не използват толкова примитивни методи за комуникация? Ами ако никой не чува сигналите ни? Ами ако покрай нас минават милиони извънземни сигнали, които ние просто не можем да отчетем?

Тъжната истина е, че наистина не сме готови за контакт с развита извънземна цивилизация, защото при евентуален такъв би се случило точно каквото предрича известният физик Стивън Хокинг – за извънземните ние бихме изглеждали като индианците преди колонизирането на Америка… и то в най-добрия случай.

Locklip

The post Защо извънземни не биха искали да дойдат при нас appeared first on Мегавселена.

Американският уфолог Скот Уоринг е открил на публикувани от НАСА снимки на Марс отломки от космически кораб. Според редактора на портала UFO Sightings Daily, никога досега той не е виждал на Червената планета толкова големи обекти, които да му напомнят междупланетни лайнери.

„Според мен пред нас е доказателство, че междузвездните войни не са измислица, а реалност. Размерите на този кораб са с диаметър между 2,5 и 3 метра. Вероятно той може да е побирал между 20 и 40 пътници“, пише „ловецът на НЛО“.

„Възможно, това е първото убедително доказателство, че на Марс има или поне е имало живот. По-рано също сме откривали необичайни предмети на повърхността на Червената планета, но те никога не са превишавали 5-8 сантиметра“, твърди Уоринг.

Мнението на НАСА, естествено, не съвпада с гледната точка на уфолога. Учените смятат, че представителите на портала UFO Sightings Daily се опитват да представят желаното за действително. По думите на специалистите Уоринг и сие са станали жертва на банална оптична илюзия.

„Тези кадри може да се интерпретират както ви се иска, в зависимост от вашата фантазия“, заявили представители на НАСА.

По-рано беше съобщено, че през юли уфолозите са открили на Марс останки от загинало същество:

The post Уфолог съзря космически кораб на Марс appeared first on Мегавселена.

Руски учени са смаяни заради откриването на малко, подобно на извънземно, същество на брега на река, която е в близост до голяма атомна електроцентрала.

Възможно ли е това да е доказателство за извънземен живот на планетата Земя?

Местните новини описват малък труп с „мистериозен череп“, който е открит до река Коваши от двама души от близкия град Соснови Бор. Градът е построен през 1958 година, а единственото му предназначение е да приютява работещите в атомната електроцентрала. Съществото е открито по случайност, а в началото хората помислили, че е мутирал ембрион на кокошка.

© prima-tv.ru

Експертите все още не могат да кажат какво е това. Един изследовател е цитиран да казва:

„Изглежда, че тялото не е нито на риба, нито на птица – съществото има мистериозен череп, не притежава клюн, плавници или крила.“

Тялото е изследвано и от експерти от Красноярския институт по биофизика. Информацията, която идва оттам, е, че не са виждали такова същество и е невъзможно да бъде идентифицирано за толкова кратко време.

Според биолога Игор Задереев са нужни доста изследвания, за да се разберат видът и произходът на съществото. То ще бъде изпратено незабавно в Москва за допълнителни тестове. Очакваме продължение…

Locklip

The post Откриха неизвестно същество в близост до атомна централа (ВИДЕО) appeared first on Мегавселена.

Британските астрономи обявиха намерение да подготвят своеобразно „писмо до извънземните“ с кратко описание на човечеството, съобщава ВВС.

Писмото трябвало да помогне на нашите братя по разум да ни открият в Космоса, но учените обещават да не го изпращат, докато не завършат всички научни дебати по целесъобразността на подобни съобщения.

Цял екип от британски астрономи планира, със съдействието на фондацията на Юрий Милнер Breakthrough Initiatives, да подготви своеобразното „писмо за извънземни“. В края на юли руският милиардер Юрий Милнер и британският космолог Стивън Хокинг стартираха инициативата Breakthrough Listen, в която Милнер ще задели 100 милиона долара за подкрепа на проект по търсенето на извънземни цивилизации, който ще бъде изграден на базата на събраните данни от Института по търсене на извънземен разум SETI.

Едно от първите действия на този проект е станал конкурсът Breakthrough Message, в който Милнер и неговите единомишленици предлагат на учените от цял свят да формулират кратко послание до извънземните, което би помогнало да открием извънземен живот чрез уведомяването за нашето съществуване. Наградният фонд на проекта е 1 милион долара.

Редица британски астрономи, срещнали се на Конференцията на британския филиал на SETI в Лийдс, са предложили съвместно да формулират подобно послание. Учените решили да формират специален комитет, който да подготви базовите точки на подобно космическо „писмо в бутилка“ и да реши в каква форма да бъде то – буквено-цифрова, графична или друга.

Когато учените решили да изяснят струва ли си да отправим подобно послание в Космоса, гласовете им се разделили поравно и засега няма единодушие струва ли си подобна инициатива възможния риск. Във всеки случай фондацията на Милнер е обещала да не изпраща писмото, преди „научният свят в широк смисъл да стигне до консенсус“. Ако британските астрономи успеят да спечелят конкурса, те планират да вложат парите от наградата в самия проект SETI.

„Би било много наивно да предполагаме, че извънземните ще дойдат, за да ни изядат или да ни завладеят. Това е много слабо вероятно. Каквото наистина може да се случи, е това, което в последните десетилетия се е случило, когато развитите западни цивилизации са се срещнали с първобитни или слабо развити племена“, отбелязва астрономът и философ Андерс Сандберг (Anders Sandberg) от Оксфордския университет.

По думите му подобен риск е оправдан – сега нашата цивилизация изпитва множество проблеми – от болести до изменения на климата – и пристигането на по-развити извънземни принципно би могло да ни помогне да се справим с тях, опирайки се на опита на пришълците, допълва РИА Новости.

The post Писмо до извънземните ще пишат британските учени appeared first on Мегавселена.